Пока стучит сердечный метроном,-
Всегда, во всём ищи первопричины,
И в суть вещей вникая с каждым днём,
До корня доходи, до сердцевины...
Того что свет на радость сотворён,-
Не всяк увидит непривычным глазом,
Ты должен чувствовать,
И должен быть влюблён,-
И осенят прозрение и разум !
О, как же долго учимся любить,
Привычный мир, который свят и грешен,
Найди же ключ, могущий отворить,
Тот мир души, который так безбрежен !
***
Мария Шандуркова.
--------------------------------------------------------------------
Прониквай, прониквай в нещата,
до мозъка на костите прониквай,
до ритъма, до пулса на сърцата, е
до всеки трепет, поглед и усмивка.
Че всичко е за радост сътворено...
Как тази красота вълшебна
е видим със очи несъвършени? –
За нея Вяра е потребна.
О, колко дълго трябва да се учим
със нюх във сетивата нежни!
Да видим себе си и да отключим
всевечната душа безбрежна.
Помочь сайту
Поздравления
